поръчки за 8-ми Март не се приемат

Всичко за Анаболните стероиди

Истинското наименование на анаболите е Анаболно-андрогенни стероиди. Но за удобство ние ги наричаме накратко, стероиди или анаболни стероиди.

Анаболните добавки са химични вещества, които забързват анаболните процеси в организма. Те повлияват на белтъчната обмяна с тенденцията, че повишават белтъчния синтез или така наречен анаболен ефект.

Анаболно-андрогенните стероиди са разработени в много далечната 1930 година. Докато в началото те са били използвани единствено за медицински цели, то в момента те вече са част от живота на много атлети за повишаването на спортните им постижения.

Анаболните препарати се делят на две категории

Анаболни андрогенни стероиди (ААС)

Анаболните андрогенни стероиди са вещества , които имитират мъжкия хормон тестостерон. За кратко ние ги наричаме анаболни стероиди.

ААС се разделят на две категории

Начин на прием на ААС

Анаболните стероиди се приемат перорално или инжекционно. Приемат се в период от 8-14 седмици, като през посоченият период употребата им е интензивна. За най-ефикасни резултати приемат им е под формата на пирамидални схеми. Ежедневно увеличаване на приетото количество до достигане на пикова доза, след което следва „ обръщане на пирамидата“ тоест постепенно намаляване на дозите.

През последните години се появиха и други методи на прием, които са под формата на перорални таблетки, спрейове, стероидни кремове, лепенки и други.

ААС в приложение за медицински цели

ААС се използват като хормонални заместители при лечение на:

Използване на анаболните стероиди върху атлетите

Използването на ААС води, както до положителен, така и до негативен ефект. Стероидите се използват най-вече от силови атлети в спортове като – вдигане на тежести, силови лекоатлетически дисциплини. Силно използвани са от ръгбисти. Най-практичното използване на ААС е в културизма. Необходимостта от използването им е това, че те имат благоприято и силно действие върху:

Положителен ефект

Негативен ефект

Хормони на растежа

Хормоните на растежа са с различно влияние върху атлетите. По-голяма част от тях се произвеждат по естествен път от човешкия организъм. Останалата част са синтетични.

Действието на хормоните на растежа върху организма е по-силно, но в същото време и естествено, като задействат ключови звена на организма и ги карат да произвеждат естествени ендогенни стероиди, да възстановяват различни видове тъкани, да увеличават преноса на кислород.

Видове хормони на растежа

Еритропоетин

Какво представлява еритропоетинът?

Еритропоетинът (EPO) е естествен хормон. Той се синтезира от бъбреците, а функцията му е да регулира еритропоезата (образуването на червени кръвни телца). Използването на еритропоетина като допинг датира от 80-те години на миналия век, заради качествата му на по-бързо действаща и „по-чиста” алтернатива на кръвния допинг. За жалост, аналитична процедура за отриването му в уринни и кръвни проби се появява чак през 2000 г. Преди това, единствения начин за установяване на употребата му, е бил чрез сравнение на наличните нива с нормалните стойности за човешкия организъм.

Приложение на еритропоетин по медицински показания

Еритропоетинът намира широко приложение в медицината. Използва се основно за лечение на анемия, която е следствие от различни заболявания като например:

Прилага се и преди, и след операции с цел намаляване на необходимостта от кръвопреливане.

Влияние на спортните постижения

Еритропоетинът стимулира образуването на червени кръвни телца в костния мозък. Поради тази причина се използва предимно в спортове, в които се изисква издръжливост. По-големият брой червени кръвни телца означава по-добър пренос на кислород и следователно – повишен аеробен капацитет. Колкото по-голям е аеробният капацитет, толкова по-добре може да работи спортистът без да използва анаеробните системи, тъй като при тяхното действие в мускулите се отделя млечна киселина, а тя е една от причините за мускулната треска; освен това анаеробните системи имат по-високо енергийно обезпечаване.

Странични ефекти от използването на еритропетин

Страничните ефекти от използването на еритропоетин са изключително опасни. Известни са дори някои смъртни случаи от близкото минало. Сред страничните ефекти са:

Хорионен гонадотропин

Какво представлява хорионният гонадотропин?

Хорионният гонадотропин е гликопротеинен хормон, който в началото на бременността се синтезира от ембриона, а в по-късните фази – от плацентата. Основната му функция е да поддържа активността на жълтото тяло (ендокринна структура в яйчниците) и по-конкретно – неговата способност да секретира хормона прогестерон, който подготвя лигавицата на матката за приемане на зародиша и контролира нормалното протичане на бременността. Хорионният гонадотропин се образува и от някои видове тумори.

Хорионният гонадотропин е забранен само за спортисти от мъжки пол.

Приложение на хорионен гонадотропин по медицински показания

Използването на хорионния гонадотропин в медицината е ограничено до:

• стимулиране на овулацията (включително за целите на ин-витро оплождането);
• терапия за момчета със закъснял пубертет;
• лечение на хипогонадизъм (нарушение на възпоизводителната система, в резултат на което се наблюдава хипофункция на тестисите/яйчниците).

Влияние на спортните постижения

В спорта, хорионният гонадотропин се използва предимно от мъжете, тъй като повишава секрецията на тестостерон и епитестостерон и поддържа нормалните стойности на тяхното съотношение (т.е. не позволява да бъде установено наличието на други забранени субстанции). Хормонът се използва за поддържане обема на тестисите на мъжете спортисти, когато използват анаболни стероиди.

Странични ефекти от използването на човешки хорионен гонадотропин

Страничните ефекти от хорионния гонадотропин са:

• гинекомастия (увеличение на млечната жлеза при мъжете).

Хорионният гонадотропин в комбинация с анаболни стероиди може да причини:

• главоболие;
• депресия;
• едеми (отоци, причинени от натрупване на течност в телесните тъкани).

Кортикотропин

Какво представлява кортикотропинът?

Кортикотропинът се синтезира от хипофизната жлеза. Други негово наименование е аденокортикотропен хормон (АКТХ). Кортикотропинът стимулира освобождаването на кортикостероиди, глюкокортикостероиди и стероидни хормони от надбъбречните жлези.

Приложение на кортикотропин по медицински показания

Кортикотропинът се използва в изследванията за диагностициране на заболявания на надбъбречната и хипофизната жлеза като:

• синдром на Кушинг (ендокринно заболяване, породено от свръхпроизводството на кортизол от надбъбречните жлези);
• Адисонова болест (ендокринно заболяване, породено от недостатъчно отделяне на глюкокортикостероиди от надбъбречните жлези);
• хиперплазия на надбъбречните жлези (група наследствени заболявания на надбъбречните жлези);
• синдром на Нелсън (рядко срещано заболяване, вследствие на отстраняването на двете надбъбречни жлези с цел лечение на синдрома на Кушинг; води до бързо развитие на аденоми /доброкачествени тумори/ в хипофизната жлеза).

В миналото кортикотропинът е бил използван за лечение на следните заболявания:

• синдром на Уест (епилепрични припадъци при бебета и малки деца);
• надбъбречна недостатъчност (понижено производство на хормони от надбъбречната жлеза, подобно на наблюдаваното при Адисоновата болест и някои форми на хиперплазията на надбъбречните жлези).

Влияние на спортните постижения

Спортистите използват кортикотропина за да повишат секрецията на стероидни хормони от надбъбречните жлези, тъй като на по-късен етап тези хормони се преобразуват в тестостерон. Употребата му, обаче, води и до увеличаване на количеството на кортизола в кръвта, което на свой ред засилва глюконеогенезата (синтеза на глюкоза) и следователно – води до повишаване на кръвната захар. За разлика от гликолизата, при която организмът директно усвоява енергия от въглехидрати, при глюконеогенезата организмът прехвърля аминокиселини от мускулите в черния дроб за да бъдат преобразувани в глюкоза, и редуцира количеството глюкоза, от което клетките се нуждаят за да функционират нормално. От казаното дотук можем да заключим, че положителният стероиден ефект от кортикотропина се неутрализира от катаболитния процес (освобождаването на аминокиселини за сметка на мускулните клетки). Ето защо кортикотропинът не е от полза за повишаване на спортните постижения, дори напротив – в състояние е да ги понижи.

Странични ефекти от използването на кортикотропин

Тъй като кортикотропинът играе основна роля при стимулирането на синтеза на глюкокортикостероиди, страничните ефекти от използването му наподобяват тези от продължителна употреба на глюкокортикостероиди:

• стомашни болки, гадене, повръщане;
• храносмилателни смущения;
• увеличаване на апетита и следователно – на теглото;
• акне и други кожни проблеми;
• оток на лицето, клепачите, устните;
• необичайна умора или отпадналост;
• аритмия (нарушение на сърдечния ритъм);
• менструални проблеми;
• мускулни схващания, мускулна слабост, мускулни болки;
• лесно образуване и трудно отзвучаване на синини;
• халюцинации;
• обърканост, вълнение, безпокойство, колебания в настроенията.

Растежен хормон

Какво представлява растежният хормон?

Други наименования на растежния хормон са соматотропен хормон и соматотропин. Синтезира се от хипофизната жлеза и е от съществено значение за нормалния растеж и развитието на човешкия организъм. Растежният хормон има анаболни свойства (т.е. ускорява синтеза на протеини) и спомага за метаболизирането (разпадането) на мастните депа.

Приложение на растежен хормон по медицински показания

Растежен хормон се прилага при:

• хипофизарен нанизъм (джуджешки ръст) и при заместителна терапия при деца със забавен растеж;
• синдром на Търнър (хромозомно заболяване, при което втората Х хромозома у жените е деформирана или отсъства; болестта се изразява в забавен растеж и развитие);
• бъбречна недостатъчност;
• ХИВ (за лечение на развиващата се мускулна атрофия).

Влияние на спортните постижения

Растежният хормон се използва предимно от спортисти, които се занимават със силови спортове (напр. вдигане на тежести, културизъм, американски футбол и т.н.), тъй като анаболните му свойства водят до:

• увеличаване на мускулната маса;
• повишаване на мускулната сила;
• по-бързо преодоляване на мускулната умора.

Значителен брой изследвания, обаче, опровергават схващането, че инжектирането на растежен хормон увеличава размерите и силата на мускулатурата. Често срещана практика сред културистите и състезателите по вдигане на тежести е комбинирания прием на растежен хормон и анаболни стероиди, тъй като са налице научни потвърждения за неговия допингов ефект.

Странични ефекти от използването на растежен хормон

Растежният хормон има много странични ефекти, повечето от които са изключително опасни. Сред тях са:

• гигантизъм (т.е. прекомерен ръст) у подрастващите спортисти;
• акромегалия при възрастните спортисти (свръхпроизводство на хормона от хипофизата. Проявява се в нарастване на крайни части на тялото – длани, стъпала, пръсти, нос, челюсти, нарастване на органи, смущения в зрението);
• хипотиреоидизъм (недостиг на щитовидни хормони, който води до нарушение на обменните и окислителните процеси в тъканите и дистрофични промени във всички органи и системи на организма);
• кардиомиопатия (заболяване на сърдечния мускул, което води до повишаване на риска от аритмия и внезапна сърдечна смърт);
• сърдечна недостатъчност;
• хиперхолестеролемия (повишено количество на холестерола в кръвта);
• исхемична болест на сърцето (недостатъчно снабдяване на сърцето с кислород, в следствие на склерозиране на съдовете);
• миопатии (невромускулни заболявания, които повлияват функциите на мускулните влакна);
• артрит;
• диабет;
• импотентност;
• остеопороза;
• смущения в менструалния цикъл (при жените);
• болест на Кройфелд-Якоб (човешкият аналог на болестта „луда крава”; получава се само при използване на човешки растежен хормон извлечен от хипофизата на мъртъвци).

Инсулиноподобни

Инсулиноподобен растежен фактор

Какво представлява инсулиноподобният растежен фактор?

Инсулиноподобният растежен фактор е най-преобладаващият хормон от групата на соматомедините – помощни хормони, които служат като посредници при стимулирането на растежа на тъканите. Неговата структура е сходна до тази на инсулина, но се синтезира от черния дроб. Инсулиноподобният растежен фактор е изключително важен за развитието на детския организъм. Много хора считат, че инсулиноподобният растежен фактор оказва анаболно влияние върху тялото на възрастните.

Приложение на инсулиноподобния растежен фактор по медицински показания

Инсулиноподобният растежен фактор се използва рядко в медицинската практика. Независимо от това, този хормон оказва благотворно влияние при лечението на:

• хипофизарен нанизъм (джуджешки ръст) и други проблеми на детския растеж;
• захарен диабет;
• заболявания на бъбреците;
• остеопороза;
• атеросклероза (възпаление на артериалните стени);
• остеоартрит;
• миотонична дистрофия.

Влияние на спортните постижения

Поради схващането, че инсулиниподобният растежен фактор притежава анаболни свойства, спортистите го използват за увеличаване на мускулната маса и сила. Клиничните изследвания обаче, не потвърждават техните очаквания. От доста време битува мнението, че растеж предизвиква не самия хормон, а IGF-свързващия протеин-3. Със сигурност, обаче, инсулиноподобният растежен фактор инхибира процеса на умиране на клетките, поради което е възможно да спомага за съкращаване на времето необходимо на организма за възстановяване.

Странични ефекти от използването на инсулиноподобен растежен фактор

• акромегалия у възрастните спортисти (свръхпроизводство на хормона от хипофизата; проявява се в нарастване на крайни части на тялото – длани, стъпала, пръсти, нос, челюсти, нарастване на органи, смущения в зрението);
• органомегалия (анормално увеличаване на някои органи);
• хипогликемия (понижена кръвна захар);
• рак (на простатата, белия дроб, червата).

Бета-2 агонисти

Какво представляват бета-2 агонистите?

Бета-2 агонистите водят до разширяване на кръвоносните съдове, тъй като отпускат гладката им мускулатура.

Приложение на бета-2 агонисти по медицински показания

Инхалационният прием на бета-2 агонисти (напр. салметерол, салбутамол, формотерол и тербуталин) се предписва при лечението на астма и бронхоспазъм, индуциран от физически упражнения. Бета-2 агонистите се прилагат и под формата на инжекции за предотвратяване на преждевременно раждане, тъй като отпускат гладката мускулатура на матката и по този начин блокират родилните контракции.

Влияние на спортните постижения

Спортната общост има определени опасения свързани с приема на бета-2 агонисти в големи количества. Съобразно предвиденото в Списъска на забранените субстанции и методи за 2022 г., с изключение на салбутамолa (максимален прием 1600 µg за 24 часа), формотеролa (максимален прием 54 µg за 24 часа), салметеролa (максимален прием 200 µg за 24 часа) и вилантерола (максимален прием 25 µg за 24 часа), е забранено.

Разпространено е мнението, че когато се приемат под формата на инжекции или хапчета, бета-2 агонистите имат анаболен ефект (т.е. увеличават мускулната маса, намаляват количеството на мазнините и ускоряват възстановителния процес), поради което този им прием е строго забранен.

Странични ефекти от използването на бета-2 агонисти

• тахикардия (ускорен сърдечен ритъм); • тахиаритмия (ускорен и неритмичен пулс); • главоболие; • тремор; • нервност; • потене; • гадене; • повръщане.

Хормонни и метаболитни модулатори

Какво представляват хормонните и метаболитни модулатори?

Повечето субстанции в този клас служат за намаляване на количеството на естрогените в организма или за блокиране на естроген-рецепторите. 

Приложение на хормонни и метаболитни модулатори по медицински показания

Антиестрогенните лекарства се използват за лечение на рак на гърдата, остеопороза и ановулаторен стерилитет (т.е. стерилитет причинен от липсата на овулация), както и за контрацептивни (противозачатъчни) цели. Инсулините се използват при лечението на диабет.

Влияние на спортните постижения

Антиестрогенните лекарства Тамоксифен и Кломифен се използват от спортисти и от двата пола. Мъжете използват Тамоксифен заедно с анаболни стероиди с цел предотвратяване развитието на гинекомастия (увеличение на млечната жлеза) и за повишаване на нивото на тестостерона в организма.

Жените спортисти, в частност културистките и щангистките, използват Тамоксифен за блокирането на естроген-рецепторите, в следствие на което се освобождава действието на тестостерона. Това, обаче, води до развитие на полови белези, характерни за мъжете.

Инсулинът има мощен анаболен ефект. Той вкарва глюкоза и аминокиселини в мускулните клетки, което води до повишаване на синтеза на гликоген и увеличаване на мускулната маса.

Странични ефекти от използването на хормонни и метаболитни модулатори

Използването на хормонни и метаболитни модулатори може да предизвика следните странични ефекти:

• дълбока венозна тромбоза при жените; • оточност на тялото; • болки в корема; • болки и схващания в ставите; • главоболие; • гадене.

Страничните ефекти на инсулина са:

• хипогликемия (понижена кръвна захар); • хипогликемична кома (тежка проява на хипогликемия; съпътства се от загуба на съзнание); • сърцебиене; • превъзбуда; • тремори; • потене.

Диуретици и други маскиращи средства

Какво представляват маскиращите средства?

В спорта маскиращите средства се използват за прикриване на употребата на забранени субстанции, най-често от рода на анаболните стероиди и стимулантите. Използването на маскиращи средства води до спад в концентрацията на съответната „прикривана” субстанция в урината, като целта е да не бъде засечено наличието й при лабораторния анализ на пробата. Сред тях по известни са диуретиците.

Интересна информация за ААС

СТЕРОИДЕН СКЕЛЕТ. ВЪГЛЕРОДИТЕ С НОМЕРА, ПО-ГОЛЕМИ ОТ 17АЛФА МОГАТ ДА ОТСЪСТВАТ.

В човешката физиология и медицина най-важни стероиди са холестеролът, стероидните хормони и техните прекурсори и метаболити.

В разговорната реч терминът „стероид“ в специфични контексти често се използва в по-ограничен смисъл и най често препарат за покачване на мускулна маса сила и прочие. Например в обиковената медицинска употреба от неендокринолози „стероид“ обикновено означава кортикостероид и почти винаги глюкокортикоид. В областта на спорта „стероид“ обикновено означава анаболен стероид който спомага за поккачване на мускулна маса, покачване на мускулатурата и още куп полезни и не толкова полезни промени в тялото на атлетите.

Холестеролът е важен стероиден алкохол, тъй като е широкоразпорстранена съставка на животинските клетъчни мембрани. Високи нива на холестерол обаче могат да причинят различни болести и болестни състояния, като например атеросклероза. Повечето други стероиди се синтезират от холестерол. Освен това, различни хормони, между които половите хормони при гръбначните, са стероиди, получени от холестерол.

Има различни специфични категории стероиди като:

Анаболни стероиди — използват се от спортистите за подобряване на постиженията.

Полови хормони — андрогени, естрогени и прогестагени.

Прохормони — прекурсори на същинските стероидни хормони. Произвеждат се от кората на надбъбречните жлези и имат действие по-слабо, но подобно на стероидните хормони. Част от тях се преработва в стероидни хормони, а другата действа самостоятелно. Произвеждат се са от компаниите за добавки за културисти поради забраната за ползване на анаболни стероиди в някои страни. Страничните ефекти са същите, но очаквания анаболен ефект — не.

Фитостероли — стероиди, срещани естествено при растенията.

Анаболните Стероиди, хормони осъществяват физиологичните си ефекти чрез свързване с рецепторни белтъци за стероидни хормони. Свързването на стероидните хормони с техните рецептори предизвиква промяна в генната транскрипция и функционирането на клетките.

Преди употреба се съветвай със своя треньор!

Не се препоръчва за лица под 18г

magnifier